PR Interval & Pre-excitation Calculator

Интерпретация на ЕКГ в спешното отделение — идентифициране на синдроми преди възбуждане преди прилагане на лекарства за контрол на честотата за тахиаритмии

Кардиологични амбулаторни клиники — стратификация на риска и споделено вземане на решения за пациенти със случайно открити кратки PR интервали

Електрофизиологични лаборатории — насочване на процедури за катетърна аблация, насочени към спомагателни пътища, потвърдени на EPS

Педиатрична кардиология — оценка на деца в училищна възраст и спортисти със синкоп или сърцебиене, където превъзбудата е в диференциалната диагноза

Предоперативен ЕКГ скрининг — идентифициране на пациенти със синдроми преди анестезия, където трябва да се предвиди риск от аритмия и съответно да се изберат анестетични средства

Какъв е нормалният PR интервал на ЕКГ?

Нормалният PR интервал е 120 до 200 милисекунди, съответстващ на 3 до 5 малки квадратчета на стандартна ЕКГ, записана при 25 mm/s (където всеки малък квадрат е равен на 40 ms). PR по-кратък от 120 ms (под 3 малки квадратчета) се определя като кратък и може да показва предварително възбуждане или ускорено AV възлово провеждане. PR над 200 ms (повече от 5 малки квадратчета) се класифицира като AV блок първа степен.

Какво причинява кратък PR интервал?

Краткият PR интервал може да бъде резултат от няколко механизма: (1) Допълнителни байпасни пътища — влакна на Джеймс при синдром на LGL (атрионодални връзки) или сноп на Кент при синдром на WPW (атриовентрикуларни връзки); (2) Подобрена AV възлова проводимост — физиологичен вариант, при който AV възелът провежда по-бързо от средното, наблюдавано при някои спортисти и млади индивиди; (3) Съединителни ритми — където активността на пейсмейкъра произхожда от или близо до AV възела, с ретроградни P вълни, появяващи се близо до QRS; (4) Синдром на Wolff-Parkinson-White — къс PR с делта вълна и широк QRS.

Как се различава LGL от синдрома на WPW?

Както LGL, така и WPW включват кратки PR интервали, но ключовото разграничение се крие в QRS: в LGL (пътя на влакната на Джеймс), QRS е тесен и нормален без делта вълна, тъй като вентрикуларното активиране протича нормално през системата на His-Purkinje. При WPW (Bundle of Kent) допълнителният път директно свързва предсърдието с вентрикула, причинявайки ранно камерно предварително възбуждане — произвеждайки делта вълна (неясно QRS движение нагоре) и разширен QRS. LGL също е по-малко категорично охарактеризиран от WPW и някои електрофизиолози спорят дали LGL от чисто влакно на Джеймс е отделна единица или хетерогенна група от бързо провеждащи AV нодални варианти.

Защо AFib е опасен при пациенти с кратък PR или превъзбуждане?

В нормалната физиология, AV възелът действа като вратар, ограничавайки вентрикуларната честота по време на предсърдно мъждене до около 100-180 bpm чрез налагане на физиологично забавяне на проводимостта и рефрактерност. При синдромите на предварително възбуждане допълнителните пътища заобикалят тази защита, позволявайки на бързи предсърдни импулси (400–600 bpm при AFib) да се провеждат към вентрикулите с много високи скорости — понякога надвишаващи 200–300 bpm. Това може да причини хемодинамичен колапс и потенциално дегенериране във вентрикуларна фибрилация. Честоти над 250 bpm по време на AFib в условията на предварително възбуждане представляват спешна медицинска помощ.

Кои лекарства са противопоказани при LGL или WPW с AFib?

Блокиращите средства за AV възли — дигоксин, верапамил, дилтиазем и аденозин — са противопоказани при синдроми на превъзбуждане с AFib. Тези лекарства блокират преференциално AV възела, което парадоксално повишава проводимостта през допълнителния път чрез намаляване на рефрактерността, което води до по-бързи камерни честоти и потенциално предизвикване на камерно мъждене. Безопасните опции за остър контрол на честотата или ритъма при тази настройка включват прокаинамид (който забавя проводимостта на допълнителния път) и електрическа кардиоверсия. Бета-блокерите също обикновено се избягват при хемодинамично значимо предварително възбудено AFib.

Какво е лечението на синдрома на LGL?

Асимптомните пациенти с изолиран кратък PR и без документирана аритмия обикновено не се нуждаят от лечение. Симптоматичните пациенти с документиран SVT или AFib трябва да бъдат подложени на електрофизиологично изследване (EPS). Катетърната радиочестотна аблация на отговорния път е окончателното лечение с високи нива на излекуване (>95% в повечето центрове) и ниски нива на усложнения. При пациенти, които не са кандидати за или отказват аблация, могат да се използват антиаритмични лекарства (флекаинид, пропафенон или амиодарон) за потискане на тахиаритмиите под ръководството на специалист.

Какъв е PR интервалът с коригирана скорост?

PR интервалът се съкращава физиологично при по-висока сърдечна честота, тъй като по-бързата синусова честота естествено ускорява AV възловата проводимост. За да се коригира това, може да се изчисли коригиран спрямо скоростта PR (PRc), като се използва формулата на Холцман: PRc = PR (ms), разделено на корен квадратен от RR интервала в секунди — аналогично на корекцията на Bazett за QT интервала. PRc над 99 ms и под 140 ms обикновено се счита за нормални граници. Тази корекция е особено полезна, когато се оценяват ЕКГ от пациенти с тахикардия, където граничен кратък PR може да бъде свързан с честотата, а не патологичен.

Могат ли спортистите да имат нормално кратък PR интервал?

да Подобрената AV нодална проводимост може да възникне като физиологичен вариант, понякога наблюдаван при спортисти с висок симпатичен тонус или индивиди с естествено бързо провеждащи се AV възли. При липса на симптоми (сърцебиене, синкоп, SVT), документирана аритмия или QRS аномалии, краткият PR често е доброкачествена находка, изискваща наблюдение, но не и намеса. Въпреки това, ако спортистът има кратък PR с епизоди на бързо сърцебиене, синкоп по време на тренировка или SVT при усилие, пълната електрофизиологична оценка е оправдана, тъй като индуцираният от тренировка симпатичен прилив може да предизвика животозастрашаващи аритмии.